Какво представлява „Планът за възстановяване и развитие“?

Планът за възстановяване и устойчивост на всяка една страна членка на ЕС е част от ключовия за общността инструмент за икономическото и социално възстановяване от пандемията от COVID-19 - „Следващо поколение ЕС“ (Next Generation EU).

Самите планове представляват съгласуван пакет от реформи и инвестиционни инициативи, които трябва да бъдат осъществени до 2026 г. Те трябва да са структурирани около шест теми: зелен преход; цифрова трансформация; икономическо сближаване, производителност и конкурентоспособност; социално и териториално сближаване; здравна, икономическа, социална и институционална устойчивост; политики за следващото поколение. Включването на всички теми не е задължително, но основната тежест трябва да бъде върху зелените и цифрови политики. Конкретно Планът на България е структуриран около четири от шестте възможни теми на механизма за възстановяване: 1.) „Иновативна България“; 2.) „Зелена България“, 3.) „Свързана България“ и 4.) „Справедлива България“. За реализирането на заложените приоритети в Българският план са заложени 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, които трябва да се реализират до края на 2026 година.

С какъв бюджет ще разполага България по „Плана за възстановяване и развитие“:

Общият ресурс който страната ни трябва да получи в следващите години при одобрение на Плана е 6,6 милиарда евро, с възможност да се активират допълнителни 4,5 милиарда евро (чрез нова процедура на одобрение през 2023 г.) Средствата, които са предназначи директно да подпомогнат бизнеса, са в размер на 1,2 млрд. евро – от тях 840 млн. евро са предвидени за безвъзмездна помощ (грантове), а 360 млн. евро ще бъдат раздадени под формата на кредити.

Кога ще стартират процедурите по „Плана за възстановяване и развитие“

Европейската комисия /ЕК/ има процедура да разглежда внесените за съгласуване планове в срок от два месеца. След което ако няма забележки в рамките на още месец да бъде одобрен и ратифициран. България внесе официален драфт на своя План за възстановяване на 14-ти октомври 2021 г. В началото на декември вече излезе информация за доклад на ЕК, която връща планът за преработка с 43 забележки. Това наложи трето поредно правителство (в лицето на Асен Василев и Кирил Петков) да преработи и върне обратно за съгласуване документацията. Очаква се коригирания план да бъде изпратен към ЕК през февруари. Ако приемем оптимистичния вариант, в който ЕК няма нови забележки към Българския план, програмите ще могат да стартират най-рано април-май месец 2022 г..

Механизъм за реализация:

Кандидатстването, оценката и системата за контрол се очаква да бъде идентична, както е била досега с европроектите – електронно през ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС (ИСУН). Административния капацитет се очаква да бъде поет от главна дирекция „Европейски Фондове за Конкурентоспособност“ – Управляващ орган на оперативна програма “Конкурентоспособност и иновации”.

В заключение:

Лошота новина за България е, че страната ни изпусна възможността да получи авансово 13% от заложените в плана средства. Тази опция бе допустима само за страни, чиито план е одобрен до края на 2021 г. Това означава, че първите средства за страните ни ще бъдат налични едва след, като първите проекти бъдат реализирани и отчетени. Остава само да се надяваме, че ЕК няма да има нови забележки и страната ни ще има възможност да обяви първите мерки заложени в „Плана за възстановяване“ най-късно през второто тримесечие на 2022 г.

Първите две процедури, които се очакват с голям интерес и биха имали реална добавена стойност за бизнеса са за предоставяне на 50% безвъзмездна финансова помощ за закупуване на ново технологично оборудване с акцент върху дигитализацията на производствените процеси, както и за изграждане системи за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) за собствено потребление.

Очаквайте скоро повече информация свързана с предстоящите програми, условията за допустимост на кандидатите, сроковете за кандидатстване и заложените допустими разходи.