При избора на подходяща процедура за кандидатстване фирмите трябва да подходят много отговорно и да съобразят няколко основни фактора. На първо място - времевата рамка на проекта. В повечето случаи от обявяване на приема по дадена програма до момента, в който одобреният кандидат купи даден актив, минават минимум шест месеца. На практика това прави кандидатстването по европейски програми неподходящо, ако дадено предприятие има спешна нужда закупуване на ново оборудване.

От друга страна, важно е потенциалните кандидати да са запознати и с така наречения паричен поток на проекта. Възможни са варианти с получаване на финансиране на няколко транша по време на изпълнението на проекта (авансово, междинно и финално плащане). Но има и процедури, където финансирането се получава едва след приключване на проекта и бенефициентът вече е направил всички разходи със собствени средства. Затова предварително изготвен финансов план е от ключово значение при взимането на решение за кандидатстване, а впоследствие и за безпроблемното изпълнение на проекта.

Предварителната оценка на шансовете на кандидата е в основата на успешно финансирания проект. На практика при повечето процедури общият брой на кандидатите значително надхвърля този на компаниите, за които ще бъдат отпуснати средства. В условията на огромна конкуренция немалко предприятията, отговарящи на всички условия, остават извън одобрените за финансиране. Повечето европейски програми позволяват да се направи пълна и точна предварителна калкулация на точките, които би получил даден участник. Това е абсолютно възможно и препоръчително благодарение на обективни критерии, заложени в методологията за оценка. Затова най-добрият подход е предприятията да се възползват от възможностите за предварителен анализ и да вземат информирано и обосновано решение дали да инвестират време и средства, за да кандидатстват.