Проектът на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР), който предишното правителство е представил в Европейската комисия, е бил разработен формално и в момента експертен екип от Министерство на земеделието го пренаписва.

Към министерството са отправени 426 забележки най-вече заради неадекватно отразяване на промените в европейското законодателство и съответно – невъзможността те да бъдат приложени към българските условия. Работната група си е поставила краен срок от два месеца за изработване на ново предложение, защото всяко едно забавяне би било фатално за окончателното одобрение на програмата.

Според експерти, участвали в предишния преговорен процес, заради по-късното внасяне на проекта за разглеждане в Брюксел (средата вместо началото на тази година) и заради провала с първия вариант, ЕК ще даде зелена светлина най-рано през юни или юли 2015 г.

За целта обаче до началото на декември трябва да бъде представен нов проект, който да докаже, че България ще спази основните седем приоритета на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Сред тях са повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство, опазване на околната среда, иновации, осигуряване на заетост в изостаналите райони и пр.

В неодобрения вариант на ПРСР са били копирани насоките за кандидатстване на старата програма 2007-2013 и на САПАРД. Пропуснато е и изискването, че всяка една от мерките трябва да подпомага останалите и не е направен анализ за дела на секторите, които те ще финансират. Затова и в момента експертите съпоставят инвестициите, които ще се насочат във физически активи, с тези, които ще се прилагат за повишаване на конкурентоспособността на фермерите.

Вероятно ще има пълна промяна не само в четирите оси на подпомагане, но и вътре в самите мерки, като ще бъдат обосновани с точното разпределение на таргет групите. Очакват се и сериозни корекции в предвидения бюджет по отделните мерки, но още не ясно в кои пера и какви точно ще са те.